А когато не са празни

Много
от приятелите ми ме питат защо ходя на кино 99 % от случаите сам.
Понякога се чудя дали не е по-хубаво все пак салоните да си останат
празни. Защото в повечето случаи, когато в залата има хора, не се
спазва елементарна култура. Ако оставим настрана разните физиологични
звуци като покашляния, издухване на носове и т.н., които можем да
приемем за ‘човещинка’, то с навлизането на модерните технологии в
киното, навлязоха и модерните технологии в кинозалата. Става дума за
звъненето на мобилни телефони. Няма нищо по-обичайно от това на някого
да му звъни телефона в интервал 30 секунди – 1 минута и след като
най-накрая го изрови от чантата си да реши да говори по него, не, не се
чудете – без да излиза от залата. И без да се мъчи дори да шепне. Не
че някой шепне и по време на филма. Дали ще реши да сподели на цялата
зала, че размерът няма значение или че се е обадила леля Пенка от
Шумен, това трябва задължително да стане на висок глас и ако има
щастливо стечение на обстоятелствата да предизвика дискусия. Учудвам
се как може да претендираме за европейска столица на културата, когато
на повече от ¾ от варненци не ги еня за културата. А когато решат да го
дадат по-интелектуално и отидат на кино или театър избива на показ
цялата селяния, която таят в себе си. Ходих
да гледам ‘Осъдени души’, залата беше на 2/3 пълна, което ме изненада
изключително приятно, но това усещане беше само докато прекрачвам
прага. Минути по-късно филмът започна, а хората продължаваха да се
нижат през вратата, никой обаче не се сещаше да я затвори и
следователно влизаше светлина в залата. Изневерявайки на всичките си
принципи, се обадих по време на началните надписи някой от по-близко
стоящите да я затвори. Отговори ми седящото на 2 седалки от мен
момиченце, че ако вратата се затвори хората нямало да могат да намерят
пътя до залата :/ Другата
ми фрапираща случка от последните месеци беше, когато по време на
средата на прожекция, в залата се понесе керван от хора, докато се
наместваше по седалките групичката от 5 човека хич не се стараеше да
бърза, за да не пречи на седящите зад нея да виждат екрана или да
говори тихо. След като изминаха около 5 мин групичката зае местата си,
и тогава започна адско шумолене на найлон, което бе увенчано от
най-шумното хрупане на солети, което можете да си представите. За финал
нещо излая. Класика.
Всички
знаем мисълта ‘Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят
с теб’. Евтини билети за кино вече няма. Най-ниските цени са по 8 лв.
За 8 лв някой хора си купуват дрехи, така че ако сте решили да дадете
тези …

от Виктор Минчев