Музиката от екрана

Едва ли има по-филмова
музика от джаза. Многото вариации на този стил го правят подходящ за
подсилване и изразяване на всякакви ситуации, емоции и чувства. Всички
филми от Златната ера на Холивуд са пропити от тази музика (‘Казабланка’,
‘Отнесени от вихъра’, ‘Кинг Конг’, ‘Бунтът на Баунти’и др.), като тя е
едно от най-силните им оръжия за спомагане на възприятието от страна на
зрителите. Дори и във всичките ни любими анимации е използвана. И макар
едно от простите обяснения да е, че това е била най-популярната музика
(30-те, 40-те, 50-те), това няма значение защото и досега остава
най-експресивната за големия екран. Достатъчно е да се заслушаме във
филмите на Уди Алън, за да се убедим в това. Коул Портър, Глен Милър,
Луис Армстронг и т.н. са източник на вдъхновение и силен съюзник на
страната на Алън, помагайки ни да вникнем в случващото се на екрана, в
душите на героите и отношенията между тях. Повечето
от сегашните режисьори използват музиката във филмите си без да влагат
някакъв замисъл, просто наблъскват нещо, което им харесва, без то да
изпълнява специална функция, а просто звучене за фон. Често това са
чисто нови песни,тъй като се счита, че това е достатъчно да се придаде
модерен изглед на филма или да се покаже, че и те са наясно с поп
културата. Т.е. музиката е принизена до обикновена декорация. В
старото поколение музиката се използва доста по-смислено, като от
всички се отличава, освен гореспоменатия Алън, Мартин Скорсезе.Той
показва любовта си към тази музиката и в няколко документални филма,
като последният е Shine a Light за The Rolling Stones. Скорсезе
разбира и оценява всички жанрове, като е абсолютно наясно за силата й,
и я използва, за да подсили максимално визуалното усещане на филмите
си. По собствените му думи музиката е източник за вдъхновение за него.Енио
Мориконе също е име, което би трябвало да запомним. Композирал е
музиката за много филми, като моята любима е от 'Недосегаемите' и
уестърните на Енио Мориконе.
От
съвременните създатели на филми най-силно се отличава Куентин
Тарантино. Като истински киноман той използва в своите филми музика от
стари филми. И не само, разбира се. Остроумно вплетения в историята
саундтрак с песни от 70-те на ‘Глутница кучета’ бе последван от този на
‘Криминале’. Освен ‘Son of a Preacher Man’ и ‘Girl, You’ll be a Woman Soon’, и
в останалата част от него няма песен, от сърф рока до туиста, на който
танцуват Траволта и Търман, и да не звучи добре. Надали е божествена
намеса. Тарантино също се справи перфектно с RZA, за единствената специално написана за негов филм музика – тази за ‘Убий Бил’. Също
можем да отличим музиката от ‘О, братко къде си’ на братя Коен –
американски фолклор, също така и ‘Големия Лебовски’, като вторият,
заедно с този на ‘Трейнспотинг’, са единствените два отличаващи се
саундтрака, които съчетават в себе си множество стилове, пасващи обаче
перфектно на филмите си. Няма нужда да изброяваме мюзикъли, но сякаш най-отличаващи се …

от Виктор Минчев