Приятелство или...
И така в следствие на много преживяни случки напоследък се замислих много за самотата и за това колко всеки от нас обича себе си. Всеки е чувал приказката “сам сред много хора”, т.е. самотен. Това явление се наблюдава най-вече в големите градове. Денят започва, отиваш на работа или училище, след това евентуално някакво излизане. Срещаш най-различни хора, изучаваш поведението им, наблюдаваш ги, но много от това което правят не ти допада. Разбира се има и много положителни неща, но в случая наблягам на отрицателните. И в този ред на мисли- трябва ли да си намерим приятел (ка) на всяка цена, само и само да не сме сами или по-добре да си живеем така свободни???
От лични наблюдения установих, че и двете не са много за предпочитане...има ли среден вариант?
Ето примери: излизате с някой, който ви допада, но не чак толкова, за да се обвържете трайно с него и така си излизате заедно обаче вие си имате едно наум, че не е това Човекът. И мислено се оглеждате за друг. И така в един момент установявате, че много неща в този човек направо ви дразнят, защо ли? “ Е как можах пък с този (тази) да излизам толкова време....”. Вие си знаете, че въпреки че не е точният човек той (тя) не е лош (а), но изведнъж всичко у него (нея) ви става неприятно. Решавате да се разделите. От тук започват дълги разговори и т.нат. “Защо, Как? Има ли виновни? И други подобни. Обаче след това пак сме сами. Замисляли ли сте се, защо човек се обвързва? Защо толкова усилено си търси половинка и защо когато срещне отказ той продължава все толкова усилено продължава да настоява? Ами защото човек преди всичко най-много обича себе си, а след това другите. Защото иска да се чувства добре. Звучи някак си егоистично, но е точно така, поне според мен! Нали егото е заложено във всеки от нас. И тук идва следващият ми въпрос: защо трябва да има самота изобщо?; защо трябва да залъгваме себе си и другите в лъжливи връзки? Всеки преживява различни неща, но това значи ли, че заради това трябва да се наказваме? Не, не мисля, че трябва ,но така се получава и то за съжаление това е постоянно явление, което се наблюдава при различни хора. Все някъде трябва да е останало поне малко истинско приятелство. Такова, което да ни подкрепя в тежки и радостни моменти. И то без да иска нищо в замяна. Тогава няма и да помисляме за самотата. За нея място няма. Ние самите не трябва да я допускаме. Но опитваш ли се да я прогониш тя сякаш сама се натрапва и напомня за себе си. Което понякога действа и като силен мотиватор, защото си казваме “неее, не те искам и ще направя всичко възможно да не останеш...”.
Може би понякога съдим хората много безкомпромисно: “ооо, виж го пък този какво прави”; “не,не ей такъв човек не мога да приема” ; или “еее много странен”; и го прави,м без да се замисляме. И си мисля, че не е правилно. Разбира се има случаи, в които не можеш да отстъпиш, случаи в които не трябва да отстъпваш, но има и такива в които това е необходимо. Всеки от нас си има определени странности, навици, разсъждения, виждания за живота, но това съвсем не значи не не можем да общуваме!
И тъй като темата е много обширна оставям я отворена за мнения и критики!
1 коментара
Гост
- Смятам,че дали приятелството между хората ще се запази не зависи найвече от тях самите и от моралните и духовните сили вътре в тях.До колко те сами оценяват себе си и човека отсреща.Дали са способни да прощават недостатъците и грешките, в това число и собствените.
Прочети по-късно
оценка
Приятели Любов