Видове водорасли
По принцип водораслите са вид многоклетъчни алги. Те имат сложна структура, но не по-сложна от растенията на сушата. Водораслите се различават по структура и големина. Цялото растение, независимо каква форма приема се нарича талус. Тук фотосинтезата протича в плоските приличащи на листа части от водораслото съдържащи хорофил. Тук не съществува разлика между горната и долната част на листата, също така по тях няма жилки.
Някои имат мехурчета пълни с газ - пневматоцисти които карат листата да плуват за да търсят слънчевата светлина. Еквивалент на стъблото е дръжката която е гъвкава и ги придържа. На края растението си има мустачки приличащи на коренова система но не хранят растението като истинските корени. Тяхната функция е да закрепят растението за морското дъно.
Цвета на морските водорасли зависи от техните натурални пигменти и хлорофил. Зеленият цвят показва че в растението има хлорофил или по-точно че хлорофила на растението не е прикрит от други пигменти. Повечето зелени водорасли са сладководни. Всъщност те са ярко-зеления цвят който се вижда понякога в басейните. Около 10 процента от зелените се намират в морето: в пристанищата, естуарите или скалите. Те имат най-опростена структура и са често много малки. Морската салата примерно се среща на много места. Кодиума се намира в умерените води и прилича на гъба с много влакънца. Някой зелени алги познати като ендофити живеят върху други растения.
Над 6000 са червените морски водорасли - повече от броя на зелените и кафявите взети заедно. Техния цвят идва от червения пигмент наречеин фикобилин който прикрива зеленото на хлорофила. Съществуват много вариации на цвета в зависимост от светлината която приемат - от розово до червено и метално лилаво. Червените намиращи се в коралите съдържат калциев карбонат - важен за развитието на коралните рифове.
Около 1500 вида са кафявите водорасли. Те имат маслинено зелен до дълбоко кафяв цвят, дължащ се на жълтия пигмент, доминиращ над хлорофила. Повечето от кафявите са морски и играят важна роля в хранителната мрежа на умерените брегове. Тези които виждаме изхвърлени на брега от течението са малки с проста структура. Йодните водорасли от друга страна са от тип кафяви които могат да са много големи. Гигантските йодни достигат до 100метра като само смукалата(коренчетата им) тежат няколко килограма.
При саргасовите водорасли малка част от растението ражда нова, но много видове се възпроизвеждат и чрез дисперсия със спори. Този процес е доста сложен - мъжките и женски гамети от различни водорасли се смесват за да възпроизведат нови малки растения. Развитието на спорите зависи от нивото на хранителни вещества, температурата и дневната светлина.
2 коментара
Гост
- az mislq 4e trqbva da se opravi tozi sait i da se napi6e za6to vodoraslite ne mogat da jiveqt na su6ata.I taka mi haresva no 6te bada po dovolna ako napravite tova koeto napisah po-gore tova e moeto mnenie [!]
Гост
- В текста се казва че водораслите живеят във водата(водо-расъл). Само структурата им е подобна, но по-опростена от тази на растенията.
Прочети по-късно
оценка
Екология