Какво да правим, когато ...
Какво да правим, когато един човек ни харесва, споделя чувствата си, но после се затваря емоционално?
Какво да кажем, за човек, който отговаря на чувствата ни, но после се затваря в себе си? Едно от най-разочароващите неща е, когато човекът когото обичате е нерешителен.
Един ден той решава, че сте прекрасни и се отваря към вас. На следващия ден, се дистанцира и дори изглежда, като че ли съжалява, че е близо до вас.
Тук има типични сценарии- звучат ли ви познати?
"Момчето, което харесвам най-много (и с което се срещам) се опитва да се държи дистанцирано в момента. Това явно се дължи на някакви емоционални проблеми (емоционална липса).През тези дни, когато отсъства той като че ли подхранва своето достойнство.”
"Най-трудно става в случаите, когато той се опитва да ми каже какво чувства, но колкото повече разкрива чувствата, които изпитва към мен, толкова повече на следващия ден се затваря в себе си и се дистанцира (например не се обажда по телефона с дни), действа сякаш не иска да говори за това- или по-точно бих казала, че не е готов”.
"Аз наистина го харесвам, но не искам да го поставям в подобна неудобна ситуация, неприятен начин да нарани моите чувства. Той е този, който мразя да чакам - което обяснява защо имам склонност да се държа открито, вместо да чакам той да се досети."
Тя е достатъчно умна, да се държи откровено и открито, да изразява чувствата си (или поне да опитва да го прави). Ако не прави това, тогава връзката ще излезе извън баланс-тя ще трябва да дава повече отколкото получава.
И двамата ще са осведомени за липсата на баланс, а това ще създаде чувство за вина в човека, който ще започне да се държи с нея още по-лошо като резултат. Също ще се получи възмущение от страна на човека, който дава повече; чувство, което остава дълбоко вътре.
Понякога на хората им е нужно да преценят какво искат- и това не е толкова лошо качество, но да бъдеш несъвместим определено е лошо, когато става дума за доверие.
Ключът към вярата е в последователността и устойчивостта -знаейки, че може да разчитате на приятел или роднина и винаги вие също да сте на разположение, да сте там винаги когато той иска и да усеща нещата по същия начин както вас през цялото време - или както в този случай, да поддържа същото ниво на интимност , вместо да се приближава един ден, а на следващия да се отдръпва.
Понякога се достига момент, в който си мислим, че не го е грижа за нас.Ставаме неуверени и се колебаем, а това винаги се отразява зле. Ставаме мнителни. Но какво друго може да се очаква от подобно поведение?!Много често се случва да се отдръпнем един от друг.Защо ли?! Когато всичко остава скрито и недоизказано винаги има някакви съмнения. А нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Ако не друго, то приятелството е най-ценно и не си заслужава да се губи така лесно. А точно това става в подобни случаи.
Много е трудно и неприятно, когато наистина ви е грижа за някого. Много лесно е да попаднете в капана: "Аз наистина ще му покажа, че любовта е прекрасна; ще му покажа, че може да ми има доверие...."
Тогава вие нямате връзка, вие участвате в спасителна мисия. Запазете това за нуждаещите се хора, но не за приятелите и съпрузите си. Тук става въпрос не само за любовна връзка, но за връзка изобщо, като приятелство и прочее.
Ако поддържате баланс във връзката си ще бъдете облекчени; те ще ви почитат и ще ви се доверяват повече. Поддържайте този баланс, като им показвате, че ви е грижа, но не и че ще живеете или умрете от техните ежедневни атаки на съмнение и тревога.
Можете честно да кажете на някого като този, че не искате връзка с някой, който не е наясно с чувствата си към вас.Защо? Защото вие не сте родени да бъдете нечия "носна кърпичка". Но нека да избегнем сарказма и да бъдем приятни!
Най-доброто нещо, което можете да направите е да се фокусирате върху тези проблеми, когато сте с някой. Не се впускайте в дълбока дискусия за това и не поемайте инициативата.Фокусирайте се върху едно нещо: забавлението. Позволете връзката да се грижи сама за себе си.
Прочети по-късно
оценка
Психология