Защо обичаме и кого обичаме? (2)

01	Как да привличаме хората
02	Нямаме ли прекалено много възможности? II
03	Tова, което трябва да правим
04	Доверието
05	Какво разкрива музика ти за теб

А дали противоположностите се привличат?
В допълнение на 1-ва част на статията, повечето от нас израстват при подобни социални обстоятелства. Ние се движим с хората от едно и също градче; нашите приятели имат подобно образование и цели. Имаме склонност да бъдем най- спокойни с тези хора, и затова обикновено се свързваме с тези, чиито семейства са същите като собствените ни.

Робърт Уинч- дългогодишен професор по социология в Северозападния университет в САЩ твърди в проучването си, че изборът ни за брачен партньор носи много социални прилики. Но той също така поддържа мнението, че ние търсим някой с подобни нужди на нашите. Този, който говори много е привлечен към някой, който иска да слуша, агресивната индивидуалност може да търси по-пасивен партньор и т.н.


Това е по-скоро като старите, но възприемчиви, поговорки отнасящи се за брака които съветват бъдещите партньори да се уверят, че “празнините в главата на единия запълват тези на другия”. Или както Уинч е наблюдавал, това е нещо балансирано извън социалното подобие и психологическите разлики, така че показва пътя до най- солидният доживотен любовен романс.

Както и да е , има случаи в които хората от различни социални кръгове се женят и са извънредно щастливи. “Познавам мъж, работник във фабрика, човек от традиционно ирландско семейство, който се влюби в афро-американка, принадлежаща на баптиската църква. Когато те се ожениха приятели и близки им предричаха бърз провал. Но след 25 години бракът им е все още стабилен.”-Това споделя Др.Дж.Брадърс.


Оказва се, че жената била като свекърва си-обичаща и грижовна, запретнала ръкави тя отивала да помага в църквата и на хората в нужда. Това е качеството, което накарало мъжът и да се влюби в нея и което прави цвят, религия и каквито и да е други социални фактори неуместни.

Или както други двойки например, които споделят определени социални прилики- и двамата израстват в града, в големи, но бедни семейства. Това, което ги свързва е очевидно още на първия етап откакто са заедно. Те се допълват перфектно.

Несъмнено има и “странни двойки”, които сякаш трудно могат да бъдат щастливи. Всички ние познаваме някой убийствено красив човек женен за някой необикновено обикновен “шибой”. Това е компромис, който някои наричат теория за справедливостта.

Когато мъжете и жените притежават определен актив, като висшe разузнаване, необичайна красота, висока интелигентност, индивидуалност, която кара другите да въздишат до припадък или дебела пачка, която има същият ефект, тогава някой решава да замени тези активи за силните страни на някой друг. Вилнеещата красавица може да търгува блясъкът си за силата и сигурността, които идват с много пари. Не толкова талантливият човек от добро семейство може да замени родословието си за беден, но брилянтно талантлив приятел.

Има ли такова нещо като любов от пръв поглед? Защо не? Когато хората се почувстват в дебрите на любовта, това което се случва в този миг с двойката е ,че те откриват нещо уникално по между си. Това може да е нещо толкова земно като например това, че са чели едни и същи книги или че са родени в един и същ град. В същото време те разпознават някаква черта в другия, която допълва собствената им индивидуалност.
“Случи се да бъда от тези, ударени с магическа пръчица хора.” Казва др.Брадърс. “През онзи съдбовен уикенд, когато бях втори курс в университета в Корнуел бях болна от грип и се колебаех дали да отида при семейството си през ваканцията в планините Катскил. Накрая реших, че каквото и да е ще е по-добре от това да стоя и да бездействам в стаята си”.
Вечерта, когато се приготвяла да отиде на вечеря сестра й се втурнала нагоре по стълбите и казала: “ Когато влезеш в дневната ще срещнеш мъжа, за когото ще се ожениш.”
“Мисля, че казах нещо от типа на “изчезвай”, но сестра ми не можеше да е по-права”.- казва др.Брадърс
“Знаех това от мига, в който го видях. Той беше студент-първокурсник също в Корнуел и междудругото също беше болен от грип. Влюбих се в Милтън веднага, когато го срещнах.
Милт и аз бяхме женени 39 години- до неговата смърт през 1989 година. Ние изпитахме любовта, която Ерик Фром нарича “ чувството на сливането в едно цяло” дори когато двамата продължихме да променяме, отглеждаме и изживяваме нашите животи.” –това споделя др.Дж.Брадърс.
от Лилия Милева