Ani Difranco - Superhero
Вървя в просъница до денонощната аптека облята от луминисцентна светлина
аз повярвах на поздравителната картичка сега знам че печата и е невредим
и всяка поп песен по радиото внезапно ми говори
че изкуството може да имитира живота но живота имитира телевизията
защото тебе те нямаше точно две седмици, две седмици и три дена
и нека просто кажем че сега нещата са различни различни по много начини
защото аз бях свикнала да сам супергерой
никой не можеше да ме докосне дори и самата аз
ти беше като телефонна кабинка в която някакси се препънах
а ме виж сега аз съм просто като всички останали.
И ако бях навлечена с моите най-добри отбрани щеше ли да се съгласиш да се срещнем на кафе
и ако правех трикове с пушек и отражения щеше ли да знаеш коя съм аз
и ако бях гола крещейки на поляната пред твоята къща
щеше ли да включиш лампите и да слезеш долу
крещейки че е тук задника който ми стори това
съблече ме ми мощта, съблече мен
аз бях свикнала да сам супергерой
никой не можеше да ме докосне дори и самата аз
ти беше като телефонна кабинка в която някакси се препънах
и ме виж сега аз съм просто като всички останали
да тебе те нямаше точно две седмици, две седмици и три дена
и сега съм различен чевек, различен в много неща
кажи ми какво харесваше в мен
не казвай че това е моята сила и дързост
защото сега мисля че съм на твоето снизхождение
а това е първият ми път за такова нещо
аз бях супергерой
аз бих връхлетяла и се спасила от себе си
но ти си като телефонна кабинка в която някакси се препънах
и ме виж сега аз съм като всички останали.
Прочети по-късно
оценка
Стихотворения