Ловец на Лъжи - ІІ част

01	Ловец на Лъжи - І част
02	Новите - стари истини за невидимото Аз
03	Емоционална памет - обобщение
04	Как да победим разушителното поведение
05	Нашата емоционална памет(1)

Продължение...
Раздел 1:4 Какво е казано: Действителното словесно съдържание
- ХХ ще използва вашите думи за да изрази мнението си. Когато попитате, "Излъга ли ме?"
ХХ ще отговори "не те излъгах"
- Може да "разтяга локуми" създавайки впечатление, че е напълно наясно и е откровен.
Обикновено това е тактика на лъжеца да ви сведе до неговата теза. Ако някой отстоява тезата си като казва че в никакъв случай не би променил мнението си това означава, че той знае че може да бъде повлиян дори разубеден. Той има нужда да ви каже това за да не питате повече, осъзнавайки своето крехко полужение и възможността да се огъне. ХХ ще използва фрази като (Съжелявам, това е единственото, най-доброто, което може да направим). ХХ обезличава отговорите си като предлага своето доверие вместо направо да отговори. ХХ предлага най-различни абстрактни уверения като доказателство за невинността си в отделните ситуации.
Например: Вие питате "Лъгал ли си ме някога?" и отговора е "Знаеш, че съм против този тип неща. Те са морално неприемливи за мене".
- ХХ ще продъжи да ви затрупва с убеждения докато не се увери, че ви е пробутал своята история. ХХ не се чувства сигурен ако настъпи мълчание, затова се стреми всячески да запълни
пролуката с приказки.
- ХХ може да подметне в думите си част от истинския отговор, но никога не го казва директно.
Раздел 1:5 Как се произнася казаното
- Лъжливите отговори на въпроси изискващи истината и реалното становище изискват повече
време за обмисляне. Ключът е в това колко време след първоначалната дума следва обосноваващото я изречение? При честния отговор бързото "да" или "не" е последвано от бързо обяснение. Но ако човекът лъже останалата част от изречението идва по-бавно, защото той се нуждае от време за да измисли пояснение.
- Бъдете взискателни за неща непропорционални на даденте отговори. Може да се повтарят вече споменати гледища. Възможно е да избягва думи съдържащи смисъл на притежание, собственост, придаденост ("онази кола" вместо "моята кола")
- ХХ може да пропуска да използва местоимения, да говори монотонно и неизразително. Когато човек казва истината той набляга на местоимениято повече от колкото на останалата част от изречението. Думите може да са подбрани и казани меко, но синтаксиса или граматиката да са грешни. С други думи изреченията ще са по-скоро разбъркани отколкото изразителни.
Раздел 1:6 Психолигически профил
- Често виждаме света като отражение на самите нас. Ако сте обвинен в нещо проверете честността на обвинителя си. Внимавайте с хората, които често ви казват колко е покварен света, които ви питат дали им вярвате. Те често отговарят на въпроса с въпрос "не ми вярваш, нали?", за разлика от честните хора, които вярват че са им повярвали.
- Следете дали е съсредоточен в това, което говори или вниманието му е насочено в друга посока. Когато човек е сигурен в това, което приказва той е заинтересован да го разберете, а не какво ще си помислите за него.
- Често се случва лъжеца да отговаря с охота на зададените му въпроси, но не задава свои. Това е характерно за ситуации като тази например: През първия им интимен контакт Жоро пита новото си гадже дали се е тествала за СПИН. Тя отговаря "Оу, да, разбира се" и продължава за годишни прегледи, даване на кръв и т.н. и след това... нищо. Ако тя беше сигурна за своето здраве по подразбиране (в нейна полза) би питала и Жоро същия въпрос.
Лъжеца обаче често е несъобразителен с това, че често правдоподобността изисква освен отговор, и задаването на въпроси.

Следва: "Раздел 1:7 Общи признаци на лъжата" и ...продължение...
от peponito