Как да се храним ако сме в стрес - I

от Проф. д-р Стефка Петрова, дм

Хората подложени на непрекъснат стрес са с висок риск от следните сериозни здравословни проблеми: нарушаване на имунитета, увеличаване на риска от атеросклероза и сърдечен инфаркт, повишено кръвно налягане и мозъчен инсулт, стомашно-чревни заболявания, свръхтегло и затлъстяване.

Честите и продължителни стресови състояния при човека водят до нарушаване на имунитета на организма. А от там на възникването и развитието на атеросклерозата - възпалително заболяване на артериите, водещо до образуване на артериални плаки.

Стресът често предизвиква и здравословни проблеми свързани с нарушения в чревно-имунната система, която е важна част от общия имунологичен капацитет на организма. В червата на човек се намират бактерии игрещи важна роля във функции свързани с храносмилането и поддържането на защитните ни бариери. Понякога обаче там присъстват бактерии и вируси, предизвикващи различни заболявания. Поради тази причина чревно-имунната система е нужно да функционира безупречно за да отговори на въздействието на тези агенти.

Стресът може да предизвика свръх-консумация на храни и така да доведе до затлъстяване при човека. Едно нездравословно хранене ако се комбинира с продължително нервно напрежение и чести стресови ситуации може да влоши нашето здраве. Правилното хранене от друга страна, в голяма степен намалява вреднят стресови ефект върху човека. Така може да се намали развитието на атеросклеротичните процеси и риска от исхемична болест на сърцето при човек.

Ще разгледаме различни видове хранителни вещества и елементи за да разберете как може да ги набавите от ежедневната си храна.

Доказано е че N-3 полиненаситените мастни киселини, намиращи се в рибните мазнини намаляват автоимунните и възпалителни заболявания като: диабет и ревматиоден артрит. От своя страна хранителните антиоксиданти – витамин Е, С, бета каротин и редица фенолни съединения играят важна роля за поддържане на имунните функции на човека.

Основни източници на витамин Е са растителните мазнини - зехтин, слънчогледово и царевично олио, пшеничените зародиши, ядките - орехи, бадеми, фъстъци, лешници.

Богати на витамин С са много зеленчуци: червени и зелени чушки, лютеница, карфиол, брюкселско зеле, броколи, коприва, зелен лук и чесън, грах, зелените подправки – магданоз, джоджен, дивисил. Зелето, картофите и доматеният сок са също добри източници на витамин С. Богати на този витамин са: ягодите, френското грозде – черно и червено, шипковият чай и шипковият мармалад, кивито и както и цитрусовите плодове - портокали, лимони, грейпфрут и мандарини.

Бета каротинът и другите каротеноиди са растителни пигменти, намиращи се в тъмнозелените, оранжевите и червените зеленчуци и плодове като: морков, чушка, домат, зелена салата и маруля, спанак, коприва, листни подправки, пъпеш, кайсия и тиква.

Фенолните съединения и техните главни биоактивни представители флавоноидите се откриват в редица растителни храни като: лук, праз, маслини, соя, ципите на червеното грозде, боровинките, къпините, цитрусовите плодове, както и в червеното вино, черния и зеления чай. Кафето също съдържа фенолни съединения с антиоксидантно действие.

Селенът е представен най-добре в рибите и другите морски продукти като: калмари, раци, миди. Богати на селен са: месата, a по-бедни са: млечните …