Неореализъм - Il Neorealismo

НЕОРЕАЛИЗЪМ - ( от гр. Neos- нов, и лат. Realis - веществен, ит. Il Neorealismo)
Реалистично направление в италианското изкуство и литература след Втората световна война се вписва с яркото си хуманистично и социално съдържание. Развитието на неореализмът характеризира цялостния следвоенен културен живот на Италия. Жанра постига особени големи успехи през 40-те и 50-те на XX век. Значителни негови представители са: в киноизкуството - Виторио Де Сика, Роберто Роселини, Р. Кастелани и др.; в литературата - В. Пратолини, Фр. Йовине, Р.Вигано, С.М. Бонфанти, К.Леви, Д.Реа, О.Отиери и др.; С произведенията "Чочарка" и "Римлянката" до неореализма се доближава и Алберто Моравия.
Неореализмът е резултат от коренните социално-исторически промени в Италия след Втората световна война. Той е реакция на "артистичната проза" и на "херметическата поезия", които през времето на фашизма откъсват италианската литература от живота. В противовес на тях неореализмът се стреми към реалистично отражение на съвременната действителност.
Писателите неореалисти се насочват към разкриване на съдбата на обикновения човек от народа чрез подчертаване на характерни детайли. Отделни писатели, като Р.Вигано, В. Пратолини и др. създават ярки типове на положителни герои-борци в произведения посветени на съпротивата. Най-характерни за неореализма обаче са образите на работници, дребни служители жертви на капиталистическия социален ред и морал, обрисувани с голяма любов и съчувствие.
Важна отличителна черта на това литературно направление е стремежът към подчертаване достоверността на изображението. Това се постига при описание на обикновеното и всекидневното, на конкретните факти от живота в тяхната хроникална последователност чрез плътно приближаване и интимно трактуване. Това придава своеобразна документалност на творбата, която става "лирически документ" на реалността.
Неореализмът представлява сложно и широко по състав реалистично направление, обхващащо дейци с различни идейни и художествени принципи. Това е и причината поради която към 1956-1957 година в неговото развитие настъпва кризa. Тя е предизвиканa от трудността да се отразят правдиво новите социални конфликти. По това време проличават по-ярко слабостите и ограничеността на неореализма произлизащи от основните му принципи. Те се проявяват в творчеството на различни писатели още от началния момент на развитието на този жанр като фактографско описание на живота и пренебрегване на идейното начало. Тези слабости водят към натурализъм, идейна неопределеност и хроникалност. Жизнените конфликти не се отразяват задълбочено, социалната острота се губи, хуманизмът придобива сантиментален и абстрактен характер.
Кризата в неореализма насочва италианските писатели да търсят нов подход към реалността. Те отново се издигнат от хуманистичното съчувствие към твърди идейни позиции.
Посредством стремежа си за реализъм, с хуманистичния си протест против трагичното положение на обикновения човек в капиталистическото общество и стилистическите си достижения, неореализмът оказва силно положително влияние върху прогресивното изкуство на Запада.
от Борислав Василев