Нашата емоционална памет(3)

01	Нашата емоционална памет(4)
02	Нашата емоционална памет(5)
03	Нашата емоционална памет(7)
04	Действие и ежедневна употреба на мозъка
05	Емоционалната памет и депресията

Правило:
Мислите променят химията на мозъка.
Това звучи доста лесно но е вярно, с мислите си ние променяме невропреносителите ежедневно. Ако човек влезе в стаята с пистолет ние мислим че това е "заплаха" и мозъка ни отпуска "норпинфрин". Ставаме напрегнати, дланите ни се изпотяват и сърцето ни почва да бие по-бързо. Ако след това той отхапе дулото на пистолета, и ни каже че пистолета всъщност е от шоколад мозъка ни внезапно би променил своето мнение: ние се успокояваме и започваме да се смеем на шегата.
Ние чувстваме това което мислим! Позитивното мислене работи. Както показа примера, това което мислим за определена ситуация всъщност създава нашето настроение.
Ако не вземем повишение, ние си мислим че никога няма да се изкачим в работата си(намаление на серотонина, което ни кара да се чувстваме депресирани) или обратно предполагаме че са ни придвидили за друго повишение или преместване на по-добра работа(което ни подобрява настроението ни).

Правило:
Мозъка постоянно, ежесекундно изважда файлове за справка. Той постоянно сканира и наблюдава нашата среда.
Чували сте, хора да сравняват мозъка с компютър. Като един компютър, човешкия мозък притежава огромна база от данни съдържаща милиони файлове(спомени) които той използва за сравнение. Когато четете този документ вашият мозък изважда определения на различните думи и фрази. Срещайки се с много хора през нашето ежедневие, мозъка изважда техният "файл". Там е поместено името им и свързана с тях информация. Ще забележите че лицата на хора, които не сте виждали от много години биват разпознавани веднага(талант заложен в дясната страна на мозъка) но често отнема доста време да се сетите как се казват - поместено в лявата страна на мозъка. Поради това че говора се съдържа в лявата страна, тя е по-претрупана и обработката в нея се извършва доста по-бавно.
Пример: Ако пътуваме до друг град мозъка ни изважда множество пейзажи както и своеобразна карта на пътя. Освен това ако сме чести посетители на този град, мозъка постоянно ще изважда файлове докато пътуваме. В такъв случай просто се отпуснете и се заслушайте в "изваждането на файлове". "Хей мамо, помниш ли банята в бензиностанцията миналата година". "Тук имаше разрушен кораб, когато идвахме на плажа преди години". Ако мозъка разпознае нещо(път, постройка, знак, и др.) то той изважда неговия файл. Просто нали? Винаги нащрек и готов да извади файл, мозъкът притежава вградени защитни механизми. Хора, които са срамежливи или са интроверти(чувстват се социално-некомфортно и отхвърлено) разправят на терапефта си, че когато влязат в ресторант, хората ги заглеждат и това ги тревожи. Това е вярно. Когато нещо влезе в нашата област на скениране, почти като радар мозъка го преглежда. Човек влизащ в стая бива скениран от почти всеки друг тази скенираща процедура отнема около две секунди. Мозъка преглежда:
1) за да види дали има файл/справка и
2) за осигуряване на защита
Ако новата личност изглежда странно, носи оръжие или е гола - мозъка започва едно пълно скениране и реагира адекватно(втренчва се по-дълго, плаши се или си казва "Не те ли познавам?").
Личности с уникални физически черти, които са едновременно с това и необикновени, обичайно ни разправят за закъснелите реакции на околните които предизвикват докато ходят на пазар. В същото време други хора се обличат по-специално точно поради тази причина. Някои хора се наслаждават на постоянното внимание и т.нар. закъснели реакции които предизвикват заради носенето на безопасна игла на носа или оцветяването на косата си в ярко жълто.
В края на краищата вашият мозък постоянно скенира и гледа за справки/файлове. Тези справки са направени за да ви помогнат, както това е при помненето на стар приятел, разположението на даден магазин в квартала, или когато трябва да се помнят факти/детайли. Това е автоматична процедура, рефлекс и инстинкт. За да се отмени или прекрати тази натурална/нормална процедура се изисква ръчен контрол. В "изисканите" ресторанти, където вечерите имат своята "класа" е прието, когато сервитьор изпусне таблата с блюдата никой да не поглежда натам. Това е пример за отменяне на нормалният отговор на мозъка. Автоматичното изваждане на файлове е прекрасно - освен ако не съдържат некомфортни емоционални спомени. Ето къде става важно едно друго правило.
от Невян Нейков