Новите - стари истини за невидимото Аз 2

01	Нашата емоционална памет(1)
02	Емоционална памет - обобщение
03	Емоциите ни правят непредпазливи
04	Нашата емоционална памет(2)
05	Новите - стари истини за невидимото Аз

Управление на паметта на чувствата
Положителен контрол върху вашата емоционална памет
Част 2
…(!продължение от Част 1 !)…
Как се правят спомени...
Мозъкът притежава специфични области в които се съхранява информация, и такива в които управляват определени части от тялото. Например възможността ни да потупваме с левия пръст се намира в дясната част на мозъка. Лявата страна на мозъка съдържа възможността за говорене, докато дясната страна съдържа възможността ни да виждаме обекти в пространството. Паметта за лица на хора се намира в дясната част на мозъка, докато името на отделен индивид се намира в лявата част. Затова ние можем да разпознаем стар приятел почти веднага, но мозъка изисква няколко секунди за да добие името. Ако си припомняме нетърпеливо и несвързано, името ще дойде при нас едва след няколко минути.
Мозъкът има различни видове памет. Помненето как се кара колело е познато като процедурна или имплицитна(безусловна) памет. Друга система, помнеща годината през която Колумб открва Америка е позната като декларативна или експлицитна(изрична) памет. Учения показват че ние можем да имаме два типа памет за една и съща ситуация, особено, ако ситуацията/преживяването е свързано със силни емоции. При единично преживяване като:(травма, добро събитие, чувствителна случка и др.) ние можем да имаме експлицитна памет - описваща детайлите от преживяното и имплицитна памет - на емоциите, свързани с преживяното. Експлицитната също наречена "емоционална" съдържа спомен за физиологичната реакция по време на случката. Тази реакция може да се изразява в: увеличено кръвно налягане, учестено дишане, стягане на мускулите, безпокойство, чувство на изпълване със страх и други реакции свързани с: терор, уплаха и дори радост.
Неврологични учения показват че, паметта свързана с детайлите(експлицитната) е свързана със структура от мозъка наречена хипокампус. Спомените направени от хипокампуса могат съзнателно да се контролират от нас, както това е при помненето на думичките от "Тиха нощ" или датата на нашия рожден ден.
Емоционалните или т.н несъзнателни спомени са свързани със структура от мозъка наречена еймъгдела. Някои от тези несъзнателни(извън нашия съзнателен контрол или ненарочно запомнени) спомени са безусловни - същите както при спомена за карането на колело – не е нужно да мислите за това - просто се качвате и карате. Други емоционални спомени представляват запис на психологично-емоционален отговор придобит докато сме преживявавали събитието.
Когато ни се случи изключително емоционално събитие мозъка записва не само детайлите от случката(къде сме били, кога, кой е бил там, какво се е случило и др.) но и емоциите, които сме изпитали по това време. Цялата памет на емоционалното събитие(похищение, катастрофа, сватба, смърт на любим, случка с бой и др.) всъщност се помни от две системи в мозъка записани в две отделни области на мозъка.
При запомняне на ужасни или травматични събития, мозъка често помни както детайлите, така и емоционалната памет по това време. Ако си припомним детайлите от едно нападение върху нас, ние също ще изпитаме и чувствата, които сме изпитали по това време като: учестен сърдечен ритъм, страх, паника и отчаяние.
Както скоро ще покажем, мозъка помни детайли и емоции както нарочно, така и случайно. Той също има възможност да запомни една част от спомена без изрично да помни другата. Мозъка може да съхрани преживяване показващо наличие на емоционална памет без да имаме детайли от събитието.
Детайлната(експлицитна) памет често вижда някой отдалече и ни предлага своето "най-добро предположение" за неговата личност. След като човекът…. (!продължението в трета част от тази статия!)
от Невян Нейков