Ярост - оправдана, но безсмислена
| 01 | В търсене на работа |
| 02 | В банката |
| 03 | Криза, но за кого? |
1. Едни и същи фирми въртят обяви в джобс-а, някой сменят имената на фирмите, но накрая лицата и фирмите са същите.
2. Мамините синченца(по партийна заслуга на тати) отново заемат максималните позиции, докато работника все още(с години) се надява да го повишат.
3. Уговаряте се за определена сума заплата - през това време медицински и т.н.(разходи) , когато идва време за подписване на договора заплатата 1/2 - честито. Друг вариант - договора го правят за 5-6 месеца - така човек не може да вземе социални от бюрото по труда. Трети - 12 часа смяна се приравнява(на хартия) към 8 за да не се плаща извънреден труд... примерите могат да продължат...
4. Неприятни разлики в заплащането при еднакъв манталитет: ситуация - работник чистач говори приятелски с високопоставена лелка. След това се разделят и всичко по старо му, с разликата че заплата в полза на лелката е 10х.
Друга - шефче на 25 командва работници на по 55.
5. Нахални пътници навсякъде - от българите софиянци са на макс - намерили билети и вече се пишат друга класа, а ако имат и лаптоп просто гледат само нагоре - нищо че билетите са евтини, а лаптопа е стар - жалка история. Това се отнася и за 3% от руснаците.
6. Селяните(от другите градове) гледат да докопат 'добрата' работа и бенефитите към нея - едно служебно уиски след работа сплотява колектива и се чувстват добре. В същото време те прецакват - я не ти плащат наема, я сметките за вода и ток...
7. Държавата обявява финансови проекти а не спазва обещания, дори когато финансите са от EU.
Плитки души навсякъде, другите просто избягаха.
Извод: ако не им прекършиш крилата, просто не става.
Е, как да не ти идва да мъстиш на подобни келеши! :)