В банката

01	Ярост - оправдана, но безсмислена
02	В търсене на работа

След като реших, че не е добре човек да стои постоянно в къщи, си избрах да работя в банка. Мислех си ще ставам по-рано, ще вляза в ритъм, ще се облека прилично и ще крача по улиците с костюм. Време беше да подобря имиджа си, каквото и да значеше това. И така от 2 интервюта 2 покани за работа в една и съща банка(SG)... Накрая избрах, да съм стажант, защото нямаше нужда да се напрягам + ми бе обещано високо работно място, което след време сам ще избера.

Отдела беше helpdesk - мислех си ще оправям проблеми, компютри софтуер. Какво се оказа: звънят клиенти на банката, аз трябва да ги напътствам как да боравят с некадърно написания софтуер, или да коригирам вече направени записи в него - отново 2 реда код за фиксиране, но никой не даваше право. И така ден след ден - мъка голяма - имитиране на работа и чакане на заплата. На 2-рия месец вече не се търпеше - научих им всичките номера, как говорят с по 100 думи за да не кажат нищо и да се правят на ръководители, но поне не ме закачаха - четях си книги и това е, като имаше нещо да помогна помагах. Въобще чувствах се непълноценен - поредната прецаквация, но забелязах един колега, който се занимаваше със сайта на банката и реших да поискам да работя заедно с него - речено сторено - започнах като програмист, но с заплата на стажант;)... просто красота, и докато в началото се оправяхме ни цопнаха ново шефче - Орлин - горкия сам не можеше да се оправи, но си беше внушил комплекса, че трябва да ни командва. Момчето бе научило малко Java, 1 php framework и ако му покажеш нещо по-добро или по-различно, просто казваше не. За тоя обитак мога да пиша доста време, но ще се спра на професионалните качества, защото той умееше да програмира и макар че имаше тесногръди схващания се отличаваше от тъплата плужеци, които обслужваха IT отдела. Разбира се не всички от тях бяха противни, но някой просто се набиваха на очи. А за неуслужливостта на колегите особено в моята стая просто нямам думи: многобройни пъти съм искал помощ - все едно че пред мен бе каменния блок с име Наталин, който както самият се изразяваше сега бил от страната на вземането - преди давал. Нужно е само да умножите това по 8 и ще разберете как минаваше дян.
Цялата атмосфера в банката бе подтискаща - още като ми представяха колегите забелязах, че се носи станна миризма от IT помещенията, което смесено с наелектризирването от многото сървъри, компютри и неизчистени климатици правеше 8-часовият престои цяло геройство. Но това не бе нищо сравнено с отношението на служителите - недружелюбни, чакащи да се изложиш за да те изпортят. Бил съм и в други предприятия, но до такава степен надутост не бях виждал.

Срещнах много хора - повечето тъпи провинциалисти, дошли заради голямата заплата, готови да излижат шефа само да си запазят мястото и да не вършат нищо съществено. А той Радой бе 80-ти набор, вземаше колкото 15 стажанта а най-интересното беше, че някой от подчинените му можеха да са му родители. Казах си сигурно е умен затова е на това място, но тепърва щях да разбера...
Разбира се имаше 1-2ма наистина разбирачи с които се уважавахме и разбирахме буквално без думи. Някой от тях просто не издъжаха на целият този шарж и си заминаваха - не много често може да се види как жена на зряла възраст черпи, затова че напуска банката. И бе права иначе рискуваше да захаби нервите си.
Поне се запознах с баш шефовете французи, които щом помолеха за услуга бях насреща - сега осъзнавам че това, както и разговорите ми с тях явно е ядосвало доста от хората в отдела.
Относно банката като цяло имаше долу-горе читав стол, като изключим варивата...
Нещото, което още от начало не ми хареса бяха рожденните дни на служителите. Трябваше първо всеки да даде по 3лв. за да може да се купи някакъв подарък на рожденника, и после всички се събирахме в 1 заличка за да празнуваме прави сред сървъри - пълен хаос. 8-часа на работа + още 2-3 рожден ден на същото миризливо място със същите миризливци - това определено не беше за мен.

Но да се върна на историята, бях забравил, че за да ме допунат като програмист малкото шефче си намисли идея да ме тества с направата на определено приложение. Теста мина и аз започнах по-сериозна работа - оправях сайта, правех вътрешни приложения и т.н., общо взето си вършех задачите стилно и в срок.
Шефчето понякога сумтеше, но това се търпеше, защото понякога показваше интересни техники или обяснения, колкото и да беше трудно да му се разбере от омотаванията, разбира се след прочитането на няколко урока на спокойствие от моя страна всичко си дойде на място.

Но, ето че дойде крайният ми 6-месечен срок и се наложи да ме повишат - да повторя че бях работил 3-месеца вече като програмист със заплата на стажант. И мига настъпи - отначало се зарадвах и почерпих - но разбрах, че ще е временно - защото много почнаха да завиждат, как тъй бързо съм се издигнал и т.н., като съответно реакциите им бяха изпортят споделените помежду ни неща на шефовете - интересна тактика за да не бъдат застрашени. Поне отношенията ми с главния шеф и с тези над него бяха наред. Мина известен период от време и малкото шефче започна да прави номера от сорта на: масов емейл към всички, че не съм си свършил работата в срок, а после се извиняваше с емейл само към мен - това ме дразнеше, но си мислех, че е дребна работа, а той бил измисил цял план как да ме махне от работното място. Така последва тест 2-месеца преди да ми свърши втория договор. Попитах HR казаха ми да не се притеснявам това си било между нас. Питах и колегите - бил съм първия, на който давали тест...:) Умника се бе постарал въпросите да са събрани от интервюта за работа в yahoo и т.н., в това число дори му била помогнала жена му. Пу тъпи копелета;)
Както и да е взех го на 50% - теста бе 20 листа от двете страни въпроси с уловки, като 4-5 от тях бяха ситен шрифт код, който трябва да се оцени и каже крайният разултат.(невъзможния тест - и всички знаеха това). Но аз бях доволен все пак реално не вярвам някой от колегите да го вземе с повече...
Минаха няколко седмици, след което заминах на планина, още 1 седмица и ме извикаха естествено по е-мейл в кабинета на шефа. През това време малкото шефче явно се бе постарало да ме очерни на макс. Аз от доста време знаех това, но освен със скандал нямаше как да се измъкна от ситуацията. Преди да ме извикат един агент от мойте ми каза, че искали да ми спрат Интернета:) - тоест да не мога да се "оплача" на колегите и французите - класически номер;)
И така влязох в стаята, поздравих, видях, че най-възрастния(зам.шефа се бе изчервил, навел глава и не поглеждаше към мен - пазеше си мястото и не заемаше позиция).
На масата седнахме аз, и двете млади шефчета. Преди баш шефчето се обади на сервизните да се увери за Интернета;) - страхливец( сега си спомням, как една колежка намекна че бил юпи - друг път: мамино синче с връзки по-може:) , както и да е така без основание трябваше да си събера нещата.
Често съм си мислил като ги срещна на улицата да ги нокаутирам, но знам че живота ще стори това. Пожеланието ми към тях е: фалшифи хора харчете със здраве фалшивите си пари!