Работа: Имат ли Ви доверие (12-17)

Отчайвате се вместо да се учите от грешките си. Колкото и учудващо да Ви изглежда, само-подценяването влияе зле на доверието което другите имат във Вас. Не става въпрос за унижението, а по-скоро за тенденцията постоянно да се упрекваме и наказваме за отминали грешки. Ние увеличаваме доверието в Нас като признаваме и докупкаме грешките - както нашите, така и на другите. Но излизаме извън пътя, когато продължаваме да разравяме лошите си спомени - умствено или вербално и не желаем да научим урока и просто да продължим напред. Важно е да приемем че сме истински, че може да се провалим, че не сме съвършенни човешки същества, както всички други хора. Другите много по-добре откликват на хора, които весело признават че не са перфектни, но се опитват да учат и да израстнат от грешките си.

Извинявате се много често - дори и да има за какво. Сигурно кучето Ви наистина е отхапало документите. Или пък сте пуснали плащането по пощата. Възможно е също и да не можете да приключите проекта защото някой друг, не върши работата си на време. Всички тези неща се случват и представляват уважителни извинения. Но ако често се извиняваме с едни и същи неща, без значение, колко истински са те ние просто разрушаваме доверието на другите в нас.
В такъв случай какво е решението? - Много просто - не се съсредоточвайте върху извинението, а направете всичко възможно за да предотвратите появяването на проблема! - Попитайте се: Какво да направя, така че кучето ми да не наръфа документите, или Как да си приключа плащанията малко по-рано?
Затова избягвайте ситуации, които създават извинения - дори и те да са напълно достоверни!

Да бъдете твърд в прилагането на правила, вместо да сте гъвкав в решаването на проблеми. Правилата и политиките са полезни, те очертават пътя и границите, така че нещата да се случат по правилния начин. Но доверието на другите в нас може да пострада, когато разчитаме само на правила и политики - вместо да бъдем гъвкави и да помогнем на другите да решават проблеми. Много лесно е да се каже "Това е извън правилата!" - Но това не е начина да се печелят приятели и да се влияе на хората. Винаги е по-добре да се каже: "Нека видим, какъв е проблема и да намерим начин за неговото решаване". Хората се доверяват на тези които умеят да решават проблеми. Те не вярват на мижитурките и бюрократите - хора, които се приковават за следването на процедурата дори и когато тя е в ущърб на здавия разум.

Губите баланса между това да вършите неща и да поддържате отношенията си. Да, постигането на резултати е критично за доверието на другите във Вас, но нищо не е по-важно от това да пазите здрави връзките си, докато доставяте резултати. Ако накарате служител да прекъсне медения си месец за да не изпусне даден срок за определен клиент - със сигурност разбивате връзката си с човека. Ако трябва да избирате между това да спазите обещанията си и да развалите връзките си с ценни хора - по-добре е да не спазите уговорката за да запазите връзката.

Обвинявате, вместо да решавате проблеми. Нека да кажем, че отдела по продажби обещава на клиентите неща, които не реално не могат да се спазят от отдел поръчки. Отдел поръчки работи много здраво за да спази обещанията на Продажбите и напрежението започва да се изостря. Какво следва? Много често Продажбите обвиняват Поръчките че са бавни и немогат да удовлетворят нуждите на клиентите, а Поръчките от своя страна обвиняват Продажхите че ги жертват, за да си получат бонуси при продажба. Междувременно никой не решава проблема. Всеки отдел губи доверие в другите, а клиентите губят доверие във фирмата. В ситуации като тази някой трябва да е достатъчно умен и да спре джафкането, да определи причината за проблема и да работи за намирането на репение. Прекратяването на тази игра е единствения начин да се възстанови доверието.

Отстрани изглежда, че знаете всичко, докато Вие просто си мислите наглас. Много от нас са екстроверти, което означава, че сме склонни да се изговаряме това, което мислим. Но други хора, някой от които са интроверти обичат да обсъждат внимателно дадена идея преди да започнат да говорят, и считат Вашите моменти на "разгорещено мислене на глас" за крайни заключения. В момента когато достигнете до крайното си решение, те си мислят - ето пак казва същото както вчера - и така им загубвате доверието.
Ако имате навика да си мислите наглас, просто кажете на другите какво правите. Щом разберат, че това е просто част от процеса Ви на вземане на решения, те няма автоматично да предполагат че постоянно си сменяте решението.

Езика на тялото Ви и гласа Ви не съвпадат с думите Ви. Виновни ли сте за това? Ставате леко отекчени и разсеяни, когато някой Ви говори, а очите Ви шарят из стаята. Или се прозявате докато се опитвате да изглеждате заинтересовани. Може би казвате хубави неща на някой, но с равен и незаинтересован тон. Знайте че доверието във Вас драматично спада, когато тялото и тона Ви не са синхронизирани с думите, които казвате. Разберете езика на тялото и тона си и се постарайте да изпращате посланията, които искате да изпратите. Старайте се наистина да останете на Земята, когато говорите с някой. По този начин …

от Невян Нейков