Как да повярваш в себе си?

01	Въздействие на музиката върху мозъка
02	Нашата емоционална памет(7)
03	Защо обичаме и кого обичаме?
04	Апел на Движение Български Великден за р
05	Как да привличаме хората

Защо едни хора умеят да вярват в своите сили и устояват на трудностите, други се спират при най-малките неудачи, а трети седят тихо в ъгъла и даже не опитват да се замислят за сериозни постъпки?
Много хора смятат, че вярата в себе си е даденост: Или я имаш или я не. Затова психолозите решават да погледнат по внимателно на нея и да разберат в какво се състои тя.

Самоефективност
Психологът Алберт Бандура въвежда понятието „самоефективност” което показва вродената вътрешна увереност на човек в ефективността от неговите действия:
До колко той ще понесе важен разговор, ще се пресели и приспособи в друг град, дали ще се запознае с интересуващ го човек? По силите ли му е, ами ако не е? - тогава, навярно, и опитва не си заслужава.

Оказва се, че вярата в себе си или самоефективността влияе силно върху това какви задачи ще изберем.
Повод за подобен размисъл дава опит с ученици имащи абсолютно еднакви способности. Учените ги разделили на две групи и им дали нерешима задача. На първата група от тях казали, че задачата е непосилна и че няма как да се справят, но все пак да пробват.
Пред втората група представили задачата, като съвършено нормална и обикновена. Оказало се, че първата група ученици се отчаяли и отказали да търсят решения. Затова пък учениците от втората група изгубили повече време в търсене на решение, и някои от тях даже предложили свои (разбира се грешни варианти).
Различните хора, както в случая с учениците са съвършено различни: едни вярват в своите възможности и не отстъпват, други се отпускат и отказват бързо. Обяснение за това се крие във високата и ниска самоефективност.
Разбира се не трябва да се забравя, че за някои хора, собствения успех в края на краищата е повлиян, така също и от самото благоприятно или не-толкова благоприятното стечение на обстоятелства.

Според Бандура, са възможни четири варианта:

• Най-благоприятен от тях е този, при който човек с висока самоефективност, е в благоприятна среда.


• В случай, че хора с висока самоефективност се сблъскат с неблагоприятни обстоятелства, те обикновено увеличават своите усилия, за да преодолеят съпротивлението използвайки протест, социална активност и дори сила. Но ако всичко това е напразно и техните опити се окажат неудачни, такива хора обикновено се отказват от своя начин на действие или изчакват докато средата се окаже по–благоприятна.


• Най-печалния и предсказуем вариант се получава, когато се смесят ниска самоефективност с неблагоприятни външни условия. В тази ситуация човек се чувства безпомощен, обхванат от апатия. В случая нищо друго не му остава освен да се примири със своето положение.


• Напълно е възможно, когато човек с ниска самоефективност попадне в благоприятни обстоятелства, той отново да изпадне в апатия: но този път от това, че при него не става това, което се получава идеално при другите.

Най-важното, което е добре да запомним е, че самоефективността е променлива величина, която се мени постоянно.
Освен това човек може да влияе на собствената си само ефективност. Как става това?
„Той е същият като мен, защо тогава на него всичко му се получава?”. Често представата, че ни се получава или не се базира на анализа на чуждия опит. Но е необходимо да се сравняваме с тези, с които имаме равни възможности: Може да се възхищаваме на майсторството на пожарникаря, когато изгася огъня, но да пробваме да повторим неговия опит, без съответната подготовка си е меко казано отчайващо.
Следователно, за да увеличите самоефективността си, е нужно да си подберете общество от хора, със сходни способности и възможности.

Опитът, който притежаваме е удачно решение, към подхождането на даден проблем.
Добре е често да се обръщаме към личния си опит, за да разберем, на какво сме способни. Но както показват изследванията, при работа с личния опит има няколко тънки момента:
• Човек цени повече успеха постигнат самостоятелно, от колкото груповите постижения. Освен това: много хора отчитат участието си в колективни постижения като напразно.
• Колкото по-сложна е задачата, толкова по силно се увеличава само ефективността. Никой не счита себе си за герой, когато надиграе дете на шашки? С други думи, за да приемаш себе си за успешен, трябва да вдигаш високо летвата и да усложняваш постоянно задачата.
• Неудачите в детска и подрастваща възраст се преживяват доста по-тежко: по това време човек няма представа за собственото си състояние и възможности, но и не може да отчете това - тогава за какво да се бори, не си струва...

Поддръжката на общественото мнение
Защо тези, които обявяват, че ще спрат да пушат или ще спазват диета, са способни по-дълго да поддържат своята непримирима позиция, отколкото тези, които правят това мълчаливо? Защото, тях ги поддържа общественото мнение. Следователно: има смисъл да намерите общество, което може да Ви оказва подкрепа. А на този който казва: „Остави го този е глупак”, извинявайте но не е нужно да обявявате Вашите намерения.

Мнението на авторитетния човек
На кого пациента ще повярва – на лекаря, който уверява, че ситуацията скоро ще се нормализира, или на този, който казва, че нищо не може да се каже?
Следователно: трябва по-често да се съветваме със специалиста в тази област, в която искаме да постигнем резултат.

Колективната ефективност
Ние оценяваме не само това, което е по нашите сили, но и това, на което е способна групата, към която принадлежим: „не-богати хора”, „страхливите пушачи”, „блондинките”. Също оценяваме и нейната само ефективност.

Психолозите смятат, че в днешно време съществуват няколко фактора, влияещи отрицателно на колективната ефективност:
- Тоталното разпространение на информацията: Случилото се в едната част на света, се разпространява моментално като новина навсякъде, особено в случаите, когато тя е лоша или неприятна.
- Въвеждането на нови технологии: за които е съвсем непонятно как работят, техните механизми и как можем да ги подчиним.
- Увеличаващото се количество глобални проблеми, стоящи пред човечеството: от пренаселването до климатичните изменения.

Следователно е добре да се научим правилно да поставяме акценти и да причисляваме себе си към печелившата група. Тоест да заместим понятията: вместо „бедни хора” с „ хора с високо образование”, вместо ”страхливците, които пушат”, „хора със силна мотивация да се откажат от пушенето” и т.н... Някои хора дори пропускат край ушите си информацията за катастрофи и световни неприятности.

Физическо и емоционално състояние
Много хора след края на дадено събитие отчитат, че когато са се чувствали подтиснати или са били в унило настроение постигат до много по-лоши резултати от обикновено.
А какво става с вълнението? Всичко зависи от това колко силно е то. Прекалено силните или бурни емоции ни пречат успешно да се справим със задачите. Освен това съществуват наблюдения, че по-слабото вълнение е полезно.
Освен това е много важно, как човек си обяснява собственото си вълнение. Например, ако един шофьор се вълнува и е притеснен от това, че се намира в усложнена пътна обстановка, неговия страх може да повиши бдителността му, а от там и неговата само ефективност.
Ако човек не желае да приеме за съвършено ирационален страха примерно от влакове - то това „знание никак не му помага ефективно да се справи със своите страхове”.

В заключение човек трябва да се бори с унинието и това е факт. С помощта на физическа активност, общуване, споделяне и други способи и начини. Като преди важно мероприятие не пречи, да се приема малко успокоително: това не е слабост, а проявена загриженост към работата и себе си!
по Светлана Малевич
от Невян Нейков