Нямаме ли прекалено много възможности? II

01	Нямаме ли прекалено много възможности?
02	Как да повярваш в себе си?
03	Факти за мозъка
04	Защо?
05	няколко съвета за живота

Част II
Презадоволяването с възможности създава незадоволеност - а не свобода
Може ли свободата на избора, заедно с всички възможности, които модерния живот предоставя, да допринесе за едни нереалистични очаквания?
Оказва се, че въпреки че обществото става все по-богато, а хората все по-свободни да преследват и правят всичко, което си поискат, ние ставаме все по-малко щастливи. На какво се дължи тази степен на лично страдание, при условие че сме в ерата на все по-голяма персонална автономност, избор и контрол?

Увеличени очаквания
Като човек, изучаващ социални прогнози и написал три книги за тях, мисля, че повишаването на степента на автономност (по преживявания) през годините е било съпроводено с увеличаване на нашите очаквания. Колкото повече ни се е предлага да бъдем господари на съдбите си, толкова повече очакваме, че наистина ще сме такива. Вярваме, че би трябвало да намерим образование, което е стимулиращо и полезно, работа, която е вълнуваща, общество с ценности, благодарни половинки, които са сексуално, емоционално и интелектуално стимулиращи, а също така и лоялни и комфортни. Предполага се, че нашите деца трябва да бъдат красиви, умни, привързани, подчинителни и независими. А всичко, което си купуваме трябва да бъде възможно най-доброто.

Тези завишени очаквания, често водят до парализа, която си проличава както в малките, така и в по-големите решения. Имам приятел, който прави от една обикновена вечеря кошмар, защото се опитва да избере ядене, което няма да го разочарова и постоянно си сменя решението докато компанията стои объркана. Виждам гимназистите, които уча, да агонизират относно това по кой от многото привлекателни пътища да тръгнат след като завършат. Научих се да спра да ги питам ”Какво ще правите след като завършите”. Много от моите студенти искат работа, която ще им даде всичко и очакват, че наистина ще я намерят.
С всички тези налични възможности, вярваме, че никога не трябва да се спираме на неща, които са достатъчно добри. Затова вярвам, че виновните за тези нереалистични очаквания са наблягането на свободата на избора и разпространението на възможностите, които модерният живот предлага.

Самовина
Освен това, поради това, че всички притежаваме този избор, не само, че очакваме перфектност във всички неща, но и очакваме да правим всичко перфектно сами. Но когато (неизбежно) се провалим, тръпката да обвиним себе си е почти неустоима. А това самообвинение е просто обяснението, което води до депресия, когато се изправим към едно разочарование или провал. Когато хора са били запитани дали ако имат рак биха искали да изберат сами метода си на лечение 65% от тях отговорили да. Но когато наистина имали рак само 12% от тях казали да. Хората с рак разбрали прекрасните психологични последствия то това да бъдат отговорни за тези тежки решения и не искали тази отговорност.

Ето и парадокса: Живеем на върха на човешките възможности, залети от изобилието на избора. Като общество сме постигали това, за което нашите предци само са мечтали. Вземаме това, което кажем, че искаме единствено, за да разберем, че искаме нещо, което не ни задоволява. Свободни сме да бъдем автори на своя живот, но не знаем какъв тип точно живот искаме да “напишем”. Успеха на 21-ви век се оказва, че е доста горчив. И аз вярвам, че огромния благоприятстващ фактор за това е изобилието от избора, който имаме. д-р Бари Шварц
от Невян Нейков